Когато мислите ми отлитат към
детството, изниква спомен, който е толкова ясен и жив, че усещам със сетивата си
аромата и вкуса. Ароматът и вкусът на мамините питки, които стопляха цялата
къща в буквален и преносен смисъл. Винаги, когато хапвах мекото като гъба
парченце горещ хляб, си обещавах, че като порасна ще правя същите пухкави и
ароматни питки на моите деца. Правя хляба по рецепта на мама, но все ми се
струва, че не е същото, че нещо липсва... Липсват прекрасните, сръчни и нежни
ръце на моя най-добър учител - майка ми. Но, тя ми остави скъп дар, който
никога няма да загубя - умението да правя хляб. Не просто да меся и пека тесто,
а да влагам частица от себе си, точно както правеше тя. Уменията ми не са
изтънчени и забележителни, но за сметка на това към всяка питка, която правя се
отнасям като към деца си- с внимание и нежност.
Рецептата, която ще споделя с вас е за онзи божествен хляб, който носеше
аромата си чак на улицата, аромат който ме отклоняваше от лудите игри и караше
мен и другите деца да захвърлим велосипедите насред път и да нахълтаме в
кухнята.
Продукти за тестото:
3 броя яйца
200 мл прясно мляко
200 г кисело мляко
30 г прясна мая
1 супена лъжица сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжица растителна мазнина(аз слагам олио)
1/2 чаена чаша топла вода
Брашно, колкото поеме(около 1 кг, но е добре да имате по-голямо количество в наличност), зависи от много фактори - вида на
брашното, големината на яйцата и т.н. + брашно за гъста каша, което се
добавя към маята.
Продукти за намазване:
1 брой жълтък
2 супени лъжици прясно мляко
Ако изберете, питката да не е цяла, а на елементи е необходимо наличието на масло.
Времето и постоянно наслагващите се събития са изтрили от съзнанието ми
автентичната последователност при правенето на това божествено печиво. С
времето изградих свой начин, който на мен ми допада, затова ще го споделя с
вас. В почти всички рецепти ще откриете следното: "пресява се брашно, прави
се кладенче и в кладенчето се изливат течните продукти". Аз правя точно
обратното. :) Но всичко по реда си. Първо маята. Определеното количество мая се
разтваря в топлата вода, към маяната смес се добавя брашно на малки дози до получаването
на гъста каша. Към маята може да добавите няколко щипки захар и щипка сол.
Докато маята достигне степен на готовност се приготвят основните продукти за
питката. Смесват се двата вида мляко и се затоплят до 40 - 50 С. Към топлите
млека се добавят останалите течни съставки - яйцата и олиото. Всичко се
разбърква добре с телена бъркалка. Брашното се пресява със солта, след което му
се добавя захарта и започва да се добавя на дози към сместа от течните
продукти. Докато сместа е още рядка се добавя маята. Разбърква се и се
продължава разбъркването. Първоначално се бърка с лъжица, но в един момент тази
процедура става трудна. Тогава идва най-приятната част. Отново се добавя брашно
на дози, но този път основният инструмент са нашите ръце. Тестото се меси с
ръце и се добавя брашно до получаване на средно твърдо тесто, което не бива да
лепне, но не бива и да е прекалено твърдо. Тестото се оставя в дълбока купа и
се завива с влажна кърпа или с фолио за свежи продукти. Това, което правя за да
отразя втасването е да го продупча по средата с пръст. Когато дупчицата
изчезне, преминавам към следващата стъпка. Тя е оформянето на питката. Тук идва
на дневен ред въображението.
Всеки има различни представи за красиво и апетитно. Идеята за оформянето на питките(без втората) я взех от тук: http://steisi.multiply.com/photos/album/6#photo=127
Това е любимият ми начин за оформяне. Ще се опитам да го обясня, макар че
снимковият материал е най-добрият учител: втасалото тесто се дели на пет части(в
оригинала са четири), които се оформат на топки върху набрашнен плот, но не бива да се прекалява с месенето. Всяка топка се точи на кора с дебелина 1 сантиметър. Маже
се с меко масло(ако е разтопено се разтича и оставя неприятни мазни поводи за
почистване). Петата кора е финална, върху нея не се слага масло. Подредените
една върху друга кори се режат на 7 или 9 ленти. Всяка многопластова лента се
навива на фитил, който се превързва. Елементите на питката се подреждат във
висок съд за печене с диаметър 24 см. и височина не по-малка от 10 см., който е
прдеварително намазан с меко масло. Ако искате по-ниска питка, трябва
напластените кори да се нарежт на по-голям брой ленти и да се подредят в
по-широка тава. След оформянето, готовата питка отново втасва. Междувременно
фурната се загрява на 100 С. Когато питката втаса повторно, се намазва с жълтък,
разбит с 2 супени лъжици прясно мляко.
Суровата питка се слага в затоплената на
100 С фурна и градусите се увеличават на 170 С. Аз я пека на средното ниво на
фурната без вентилатор. След изтичане на 45-та минута проверявам с дървен шиш. Ако лепне тесто
по шиша, питката все още не е готова. Сухият дървен шиш е индикатор за пълната
готовност на печивото*. Другият момент е, че не бива да се прекалява с печенето,
защото резултатът ще бъде – твърда питка, която изисква усилия за да бъде
консумирана. :) След като шишът за проверка е вече сух, питката се изважда
върху решетка. Повърхността й се маже с масло и след това се завива с кърпа,
напръскана с шепа вода.
_____________________
*Ако питката е готова, но няма апетитен загар, пускам вентилатора за кратко - най-много 2-3 мин за да се получи желания вид на печивото.
Да правиш хляб е свещенодействие! Благодаря за споделянето! Ще се пробвам и аз!
ОтговорИзтриванеВероятно вече сте изпробвали рецептата. Макар с огромно закъснение, благодаря Ви Ви за споделеното мнение! Бъдете здрава! :)
ИзтриванеТи си уникална!!!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви много за съветите! Те са много полезни!!!Може и да получите някой ден и аз имам успешна красива питка! Бъдете здрава!
ОтговорИзтриване